Екатерина Йосифова (1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството ѝ в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.