Предговор към второто издание 5
1. Въведение. Обща постановка на проблема 7
2. Начало на възрожденските повествователни преводи 15
2.1. Александрията – своеобразен каталог на по-старите повествователни възможности 15
2.2. „Митология Синтипа Философа”. Възрожденски преводи на откъси от „1001 нощ“ 23
2.3. Кратки повествователни творби във Втори видински сборник 55
2.4. Общи особености на началните преводни повествователни творби 58
3. Кратки повествователни творби от 20-те до средата на 40-те години 67
3.1. Учебникарска книжнина 68
3.2. Повествователни творби в „Любословие“ 86
3.3. „Мудрост добраго Рихарда“ Рецепцията на Б. Франклин 101
3.4. „Митос Продиков“, „Соновидение Лукиана“ и мотивът за алегоричния сън 119
3.5. Значението на кратките преводни творби за развитието на повествователната литература 138
4. Първи пълноценни белетристични произведения от нов тип в средата на 40-те години 150
4.1. Рецепцията на „Робинзон“ 152
4.2. Кристоф Шмид и мотивът „изгубено дете“ 174
4.3. „Покрестението на едного свещеника Исидин“ 183
4.4. „Телемах“ 193
4.5. Общи особености на първите преводни повести. Нови тенденции 205
5. Средата на века (1848–1853) – време на интензивно развитие. „Цариградски вестник“ 215
5.1. „Еничерете“ 217
5.2. „Любовник...“ 229
5.3. Два варианта на една новела от „Декамерон“ 234
5.4. Две повести на Бернарден дьо Сен Пиер 242
5.5. „Абдиритите“ 257
5.6. Три повести на Ксавие дьо Местр. „Оруженосецат Наполеонов“ 261
5.7. Интересът към творчеството на Мари Льопренс дьо Бомон 274
5.8. Сюжети от българската история. „Райна“. „Борис“ 289
5.9. „Бертолд“ 301
5.10. Два опита за навлизане в нови територии. „Песен“. „Берон“ Някои кратки творби 308
5.11. Общи особености на преводната белетристика от средата на века 321
6. Заключение 338
Литература 347
Показалец на авторите 369
