Кратка история. Начинанието започна с кандидатска дисертация на самостоятелна подготовка, която направих към Великотърновския университет по покана на Иван Радев и през 1988 г. защитих към тогавашния Специализиран съвет към ВАК. Издателството на Софийския университет започна поредица „Дебюти“ и Алберт Бенбасат ме покани да предложа текста. Искрено благодаря на Ив. Радев и Алб. Бенбасат за подкрепата. Книгата излезе през 1990 г., като от издателството поискаха да свия текста, направих го, направих и някои малки добавки, за неща, на които междувременно бях попадал. И дисертацията, и книгата минаха през всички процедури на обсъждания и рецензирания, които не се отразиха сериозно на текста. По-тежък беше проблемът с намирането на официални рецензенти, който сериозно забави защитата драстично и задълго влоши отличните дотогава отношения с една потенциална рецензентка, която доста остро отказа да чете текста, след като се бе изказвала положително за части от него. Христо Манолакев публикува рецензия в „Език и литература“ и с това се изчерпи отношението на колегите ми от Института за литература към труда.

Но книгата имаше и, надявам се, все още има своите читатели. В науката навлизат нови поколения. Отдава имах желание да подготвя ново и допълнено издание, но текстът беше от предкомпютърната за мен ера и изискваше много техническа работа. Конкретният подтик дойде от Андриана Спасова-Топурова, която по своя инициатива сканира текста и започна разчитането му. След това прие да бъде редактор на новото издание. Благодаря ѝ сърдечно.

В текста са добавени някои неща, до които достигнах в годините след публикуването на първото издание. Добавен е именен показалец и библиография. Направих и някои редакционни промени. Постарах се да актуализирам текста с наблюденията и изводите, до които междувременно бяха достигнали колегите, насочили се към разглежданата тук проблематика. Оказа се практически невъзможно да открия дисертацията и да възстановя наложилите се по-рано съкращения.

2025