Оксидентализмът за български читател

Под заглавие Оксидентализмът. Кратка история на антизападничеството издателство “Кралица Маб” продължи сбирката си от книги с изследвания на наши и чужди автори по темите “Образа на Другия” и “Изток-Запад”. Авторите на новоизлязлата книга са Иън Бурума, професор по журналистика в Бард колидж (Ню Йорк), изследовател на човешките права и азиатските култури, и Авишай Маргалит, професор по философия в еврейския университет в Йерусалим. И двамата имат преки наблюдения от азиатския континент, който стои/противостои на Изток от Европа и нейната цивилизация. Кратката история на антизападничеството излиза за пръв път на английски през 2004 г.

Ще припомня, че в последните години в цял свят нашумяха изследванията на Едуард Саид за Ориентализма и за това как западният свят си съставя представи за източния, как самият Запад създава понятия като ориентализъм, ориенталско и др. Българският читател имаше и продължава да има достъп до преводите на Саид, публикувани също от “Кралица Маб” (Отразяването на исляма и Ориентализмът). Прочее, от каталога на издателството ясно личи какви изследвания са направени от чужди и български автори по споменатата тема (http://www.bulgc18.com/occidentalism/index.htm) и какви изводи са направени с оглед на балканския и югоизточния дял от Европа.

Като противостояща на посочените се очертава една по-нова тема, тази за оксидентализма. По инициатива на Николай Аретов, в рамките на годишните конференции на “Българското общество за проучване на осемнадесети век”, беше проведена конференция с международно участие и част от докладите бяха публикувани в “Литературна мисъл”, бр. 1, 2005 г. и на сайта на обществото (http://www.c18.slovar.org.uk). Темата бе много нова за българските хуманитаристи и необичайна за актуалните търсения на европейския път у нас. С опитите (сполучливи и недотам сполучливи) да се анализират представите на източния свят за западния се отвори широко изследователско поле, което има своето бъдеще.

Новоизлязлата книга на И. Бурума и А. Маргалит изглежда на пръв поглед с трудни за прочитане и разбиране думи в заглавието на български език. Всъщност, това е само “фасадата”, защото текстът е достъпен и добре смилаем за читателя. За това имат принос и преводачът Гриша Атанасов, и редакторът Николай Аретов.

Българският читател намира интересни разсъждения за процеси, чиито корени водят от рационализма и утопиите на Просвещението (ХVІІІ в.), дали вдъхновение на революции и колонизации, на преплитане на различни светове и култури, чийто отглас усещаме днес.

Съдържанието включва няколко теми: Войната срещу Запада, Западният град, Герои и търговци, Разумът на Запада, Божият гняв, Семената на революцията.

Войната срещу Запада се определя като започнала през 1942 г., когато японски интелектуалци се събират на конференция в Киото, за да дискутират за “модерното” и неговото надмогване. Срещата е провокирана от току-що извършеното бомбено нападение на японците срещу американския флот и надделяването над западните сили в югоизточна Азия. Тогава под “модерно” в японския контекст на новомислещите философи и литератори се разбира необходимостта от пропаганда на Нов азиатски ред под ръководството на Япония. Западното влияние е видяно в твърде отрицателна светлина и всъщност тази тенденция продължава и след Хирошима и в наши дни.

Като че ли в последно време, особено след 11 септември 2001 г., наистина е настъпил моментът за разглеждане на Запада и на западното “присъствие” в източния азиатски свят - свят, който се сблъсква с Чуждото европейско от епохата на Просвещението нататък. За азиатците - до голяма степен - Западът означава колониализъм. Още през ХІХ в. като реакция от опиумната война в Китай, японците, трудно поглъщащи Чуждото, започват да се ориентират към изучаване на западната цивилизация с цел нейното надмогване. Затова и желанието да се обърне ходът на историята, така че в защита на националното да се превъзмогне “модерното” като синоним на Запада и напредналата технология. Би могло да се каже, че специално в Япония се публикуват периодично изследвания по тези въпроси и темата за оксидентализма е на дневен ред и в ХХІ в.

В хода на разсъжденията на авторите, които вметват и за вижданията на радикалните мюсюлмани, и за различните виждания за западната модерност, се оформя нещо като определение за оксидентализма. Акцентът в съдържанието му пада на нечовешкият образ на Запада, така както е представен от враговете му, не само мюсюлмани. Фактически авторите имат за цел да проследят историята на този феномен, тръгващ до голяма степен от западното Просвещение, и проблема за толерантността и рационализма. Изложени са различни виждания за причините за възникване като: развитието на естествените науки през европейския ХVІІІ в., отделянето на църквата от държавата - факт, който не може да бъде реализиран в мюсюлманско общество, възхода на индустриализацията, капитализма и икономическия либерализъм от ХІХ в. До голяма степен тези характеристики се отнасят и за разнородните тълкувания на напредъка и политиката на Съединените американски щати като модерна цивилизация. Наравно с това се посочват предразсъдъците, които са част от човешкия живот и дават превратна представа за обществото на Другия. Така както ориентализмът отнема човешката същност на своите обекти, така и оксидентализмът приема понякога света на Другия като по-низш и ненужен.

Представите за западния модерен град, който става символ на космополитизъм, алчност и безбожие, са извлечени като следствие от човешките общувания, вярвания и търговия въз основа на паралели с древния Вавилон и развитието на градовете, където винаги се е усещал сблъсъка между старото и новото, между предприемчивото и уседналото. Приведени са редица примери от различни философски школи, от литературата и от историческата действителност от библейско време до наши дни, в която евреинът е все символ на парите и тяхното движение, а динамичната връзка град-село води до конфликтни ситуации както в Европа, така и в Азия. Политоложкият дискурс цели да се даде известна представа за настроенията, довели до рухването на нюйоркските близнаци или до модерния Вавилон. Натрупването на отрицателни емоции, стремежите за бърз напредък и индустриално западно общество, в което има водещи и имитатори, оформят облика на модерната цивилизация, позабравила просвещенските ценности за свобода, братство, разум, индивидуализъм.

Според германския социолог Зомбарт, “свободата, братството, равенството са истински търговски идеали, които нямат друга цел, освен да дадат изключително предимство на отделната личност.” Личната изгода на отделния западен търговец и липсата му на идеали са причината за вредното му влияние всред източния свят. В американското общество, според стереотипа на Токвил (ХІХ в.), възвишените стремежи са рядкост за сметка на търговията и печелбарството.

В авторовите разсъждения се оформят образите на героите и търговците. Установява се, че гражданите на демокрациите трудно могат да рискуват живота си във война. Анализира се японската саможертва като защита на честта на нацията, на романтичен национализъм, проследява се приемането/отричането на някои крайни западни идеи, откриват се прилики между духа на камикадзе и култа към смъртта на Осама бин Ладен. От друга страна, става ясно, че християнинът-мъченик отива на среща със смъртта заради вярата си, а мюсюлманският мъченик е действен воин, чиято смърт трябва да е свързана с въздействие върху врага.

Разумът на Запада, силно авансиран от Просвещението като средство за постигане на успех и напредък, се оказва силно критикуван от оксиденталистите, дори форма на “идиотизъм”. Той е способен да даде тласък в икономиката, но цивилизационният му ефект не може бъде усетен в духовната сфера. Разглеждат се редица критици и на романтизма, изследователи на прочутата руска душевност, за да се стигне до извода, че рационалистичната интелигентност е западна болест, интелигентност без мъдрост. Военният империализъм е също част от империализма на разума.

Съществува разлика между войната в името на един народ или раса и войната в името на религиозно или политическо верую. В първия случай инициаторите смятат, че са избрани, а във втория - приканват за всеобщо спасение. Рязка граница между едните и другите не винаги се усеща, както и между религиозния и светския оксидентализъм. Проследяват се представите на славянофилите за Запада, който съвсем не е толкова варварски в техните очи, докато ислямизмът, повлиян отчасти от западни идеи, отива в крайности, смятайки света на Другия от цивилизована Европа за алчен и коварен. В този контекст се представя богохулството и идолопоклонничеството като проблеми, свързани с Бога, единствения легитимен цар във Вселената. Много интересен паралел е направен между джахилията или религиозното невежество и варварството изковано от древните гърци, а после и от римляните. Ако в древните времена Злото е идвало задължително откъм диваците и варварите, нарушавайки света на установената и водеща цивилизация, то новата джахилия се явява като новото варварство в съвременната епоха - дехуманизираща идея за нова война срещу Запада и модерността. В тази връзка потърсени са паралели с манихейството (неприемливо за християнството и исляма) и неговите две царства - това на Доброто и това Злото, където не може да съществува хармония и където земята е материя. Оксидентализмът на радикалните ислямисти приема материята като божеството на Запада, а материализмът - неговата религия. Ето защо узурпираната от светски режими власт на Бога трябва да се възстанови и държавата да управлява по религиозните закони.

От направения подробен анализ разбираме, че оксидентализмът може да включва и по-човешки представи, изразени от ислямски мислители (Икбал): “Всички хора, дори и немюсюлманите, са достойни за Божието царство на Земята, стига да кажат сбогом на своите идоли по раса и националност и да гледат един на друг като на личности.”

Поставя се въпросът и за отношението към жените в мюсюлманския свят като част от проблема за поевропейчването и светското, противоречащи на естествените и религиозни закони. Западният порочен свят е виждан (и не само от мюсюлмани, но и от евреи) като свят на разголени жени, синоним на блудници, а мъжете - на сводници.

Факт е, че омразата към Запада става наистина опасна, когато се политизира и довежда до диктатура - примерите от историята не са малко (Съветска Русия, Китай, Камбоджа). Понякога тези идеи са вдъхновявани от религията. В днешния мюсюлмански свят религията може да бъде впрегната в борбата за политическа свобода като възможната форма са политическите партии (Турция, Индонезия).

Авторите заключават, че книгата им е само разказ за взаимно заразяване при разпростронение на вредни идеи. Не бива да има затвореност между отделните общности или да отвръщаме на удара с удар, за да отмъщаваме на Другите. С поставените проблеми преводът на книгата допринася за продължаване на започнатата дискусия в български и балкански контекст.