Национализмът – изкушение вчера и днес   Култура - Брой 37 (2431), 27 октомври 2006</div> <p><a href="http://www.kultura.bg/bg/article/view/12241" target""_blank" rel="noopener noreferrer">   Темата за нацията, национализма и националната идентичност в модерните аспекти на нейното проблематизиране зае важно място в българската хуманитаристика след 1990 г. Оттогава досега – за вече петнайсет години – се появиха поредица от изследвания, които изграждат основите на нов тип отношение с помощта на различни методологии от областта на историята, психологията, социологията, литературознаието и други науки. Книгата на Николай Аретов се вписва в тази посока и представлява нейната най-цялостна и системна проява в областта на литературознанието. Подзаглавието на книгата (по възрожденски дълго и обяснително) е ‛Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от 18 и 19 век“. И наистина, ще срещнем поредица от ‛интриги“ на българското съзнание, изграждани в продължение на онези два века, в които то живее робството и (понякога) сънува своята свобода. Всяко от техните назовавания може да бъде заглавие на роман (затова бихме могли да ги наречем и романси на българското): Похитеното съкровище, Изкушаванията на българката, Невярната чужденка, Похитеното дете, Изгарянето на българските книги... Оказва се, че нашата национална идентичност ражда себе си някъде между парадигмите на прелъстяването и похищението (т.е. на срама и желанието) в робския свят; можем да разберем защо ще се окаже толкова трайно фиксирана в една несекваща диалектика на позора и патриотичното възгордяване. Николай Аретов осмисля основните понятия, върху които се изгражда изследването - идентичност, нация и национална идентичност - според модернистките, конструктивистки идеи от работите на автори като Ерик Хобсбом, Ърнест Гелнър, Бенедикт Андерсън. Малко неочаквано изглежда тяхното сдвояване с представи за идентичността от полето на американската социална психоанализа, т.н. Ego Psychology, и главно Ерик Ериксън. Третият кръг опорни автори са в областта на митологията и сравнителното религиознание: Карл Юнг, Мирча Елиаде, Нортръп Фрай, Джоузеф Кембъл… Свободата, с която се свързват два толкова различни типа мислене като конструктивистки-прагматическото и митологичния есенциализъм на юнгианската психоанализа ми се вижда проблематична, въпреки че през изминалото десетилетие беше почти всеобщо явление. Николай Аретов някак удържа позицията на 90-те години в своите Уводни думи: ‛Съзнателно са използвани елементи от различни подходи и дисциплини, надявам се, че това съчетаване е възможно, особено ако се загърбят амбициите за излишен методологически пуризъм“. Най-интересните части са свързани с конкретни анализи на българската словесност, там е и истинският принос на книгата. Тя дефинира поредица от много разпространени и малко променливи фигури на националното мислене: от Небесния прародител, Основателя, Предците до Черния магьосник, Антихриста, Предателя, Еретика, без да забравяме Добронамерения-сред-враговете и Престижния друг. Представени са в различни контексти архетипните фигури на Бащата, Апостола и Мъченика, а сред сравнително малкия брой женски фигури на ‛националното свое“ се налага образът на родината-майка, оспорван по привлекателност единствено от вечната похитена девойка. Оказва се, че Изкушаванията на българката са сюжет, който винаги е мъчел националното ни съзнание, заедно с още един сюжет - на ‛похитеното съкровище“, който в работата получава централен статут и е наречен ‛ядро на българската национална митология“. В него се налага и повтаря обща сюжетна схема: ‛българите притежават нещо изключително ценно, Другите го похищават, а българите полагат усилия (успешни или не) да го спасят“. Показателна за развитието на националното мислене е посоката, в която се променят обектите на това, сакрално осмислено, похищение: от жена през вяра и книги до българската азбука. Очертава се любопитна картина на литературните внушения, в която християнската норма се сблъсква и нерядко бива надмогната от потребностите на националната идеология и на популярното патриархално въображение.</p> <p style="text-align: justify;">Без да бъде политическо съчинение, книгата ‛Национална митология и национална литература“ е важна в контекста на политическата ситуация в България от последните дни. Тя разкрива митологичната природа на национализма, въображаемия характер на неговите сюжети и механизмите, чрез които националистичната идея изкушава и българина, и българката, поне през последните два века.</p> <p> </p>"