Книгата е резултат от петнайсетгодишно изследване на творчеството на един от най-значимите български поети Николай Кънчев (1936–2007). Тя е авторски опит на Пламен Дойнов за по-детайлен литературноисторически разказ, взрян както в уникалността на Николай-Кънчевата поетика, така и в перипетиите при нейното утвърждаване в епохата на Народна република България. Разгледани са случаите с проблематичното възприемане на първата стихосбирка на Николай Кънчев „Присъствие“ и заклеймяването на втората – „Колкото синапеното зърно“, върховното устояване на неговия почерк в годините на забрана да публикува книги между 1968 и 1980 г., опитите от страна на Държавна сигурност да бъдат блокирани преводи на стиховете му в чужбина и т.н. Очертано е мястото на един от световните поети, писали на български през ХХ и ХХІ век, един от новите законодатели на българския поетически език.