Погледът в миналото обяснява настоящето

Сборникът „Ефектът на раздалечаването“ събира в едно книжно тяло различни текстове на Михаил Неделчев, писани по различни поводи. Но събрани и структурирани по съответния начин те са истински принос в историята и теорията на литературата на Народно република България. Най-вече защото освен елегантни и провокативни наблюдения и тези включват пълнокръвната емоция на съпреживяното. Сборникът е разделен в четири дяла: „Социалистическият реализъм: реконструкции“, „Алтернативният сектор: генеалогии“, Преживените години на литературата“ и „Новоосветеният архив: интерпретации и реинтерпретации.“ Структурата ясно очертава теоретичните, литературно-историческите и индивидуално интерпретативните начала в цялостното творчество на Михаил Неделчев. Начала, които при него съжителстват органично в дългогодишните му литературни практики като редактор, критик, издател, изследовател, автор, преподавател. Същевременно  очертава и  аргументите в основната теоретична заявка, направена през заглавието: литературата на НРБ не е единна, въпреки единните обстоятелства на създаването . Като производна теза следва, че днешното наличие на поне две български литератури, които не се познават и не се четат, не е пряк резултата от промените, а следствие на литературен процес с начала още в поезията на Пеньо Пенев, или в прозата на Георги Марков, или в литературно-теоретичната младост на проф. Никола Георгиев или… Освен следваните постулати на социалистическия реализъм, включително и с неговите вътрешни противоречия, в българската литература  откъм средата на петдесетте, но особено в шейсетте години на ХХ век се оформя, по сполучливото определение на Неделчев, „алтернативен сектор“ - не движение, не школа, не течение, всъщност властово недопустими форми за онова време. След теоретичното моделиране на тази раздвоеност и изпълването на схемата с имена на автори и произведения, следват разкази за литературните години 1962, 1968, 1989. Те са вид лакмуси на личното преживяване, които демонстрират поведението на отделните играчи на литературното поле в наистина гранични години. В „Новоосветения архив“ са събрани разножанрови текстове на Михаил Неделчев за Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Теофилов, Николай Кънчев и Биньо Иванов. В тях са съчетани мемоарни моменти, аналитични наблюдения върху поезията на тези автори, представяния, публикувани така, както са писани в годините с днешен коментар в някои случаи.

Като цяло книгата провокира паметта ни  за недалечното  литературно минало  и  обяснява защо и днес у нас има повече от една български литератури.

Михаил Неделчев. Ефектът на раздалечаването. Кралица Маб и Департамент „Нова българистика“ на НБУ, 2015.