ГЕОРГИ МАРКОВ – ЕДНА ОТ ВЪЗМОЖНИТЕ ИСТИНИ

Портал "Култура"

Ще започна с това, че самото начинание изисква решимост. Името на Георги Марков няма само своя литературен ореол. Образът на писателя в българското пространство има своите политически и социални измерения. Много е писано за него – писано е преди, докато още не е избягал, писано е след заминаването му извън България. Писано е преди смъртта му, писано е след нея. Писането продължава и днес. Съществуват и битуват доста различни образи на Георги Марков – по-категорични, по- уклончиви, по във „високото“, по в „ниското“. Затова има изследователска смелост в избора на Инна Пелева. В такова начинание има и осъзнаване на риска да проблематизираш – не казвам да отричаш или да славиш – един толкова емблематичен за демократичните промени след 1989 г. героичен образ, чието убийство допълнително добавя стъпала към пиедестала, на който мнозина го поставят. Има и още рискове, поети от авторката на книгата. Например този да изследва отношенията му с живи и неживи писатели и интелектуалци, някои от които смятани не просто за важни, а също пребиваващи в канона на не толкова далечната ни литературна и културна история. Така че книгата на Инна Пелева не е просто плод на сериозна академична работа върху творчеството, живота и рецепцията на Георги Марков. Тя е впечатляваща не само в литературно-исторически и литературоведски смисъл. Тя обгръща литературното и социално поле през 60-те и 70-те, а после и след 1989 г. Тя проследява отношения, зависимости, приемания и откази, колебания и сътресения, създаването на митологични разкази, отхвърлянето на приемани и приемливи представи. Сериозна работа на сериозен учен, който очевидно е съзнавал, когато е работел, че няма как неговият труд да бъде еднозначно приет.Книгата на проф. Пелева, разбира се, както би трябвало и да бъде, има начални думи, с които обяснява мотиви, подход, намерения. Основните раздели в нея представят, анализират, обсъждат писаното на Цветан Марангозов за Г. Марков, по-късните „техники за снемане на противоречията“ – В. Бранев, Цв. Трифонова; после „Цветан Стоянов и Георги Марков – избор на живот, избор на смърт“; „Павел Вежинов и Георги Марков, или още спорове относно „по-доброто“; „Георги Марков и Георги Марков – двойници, огледала, портрети“; „Отражение и въображение: Георги Марков като литературен герой, или как се разказват биографии на български“ и накрая „Един последен поглед“ върху творчеството на Марков до 1969 г.

Мисля, че публикуването на този труд, наричам го точно така, с това втръснало ни май клише за академичен текст, но в случая истински научен труд с главно Т, е важно, разбира се, и за академичната общност, но и за цялата четяща, мислеща, културна общност днес. За всички, за които усъмняването и проблематизирането, приемането, че няма окончателна истина, истина от последна инстанция, е важно, за онези, за които човешката природа е сложна и противоречива и за онези, които просто обичат да четат. Защото книгата „Георги Марков.Снимки с познати“ се чете леко и с интерес. Не е нужно да имаш кой знае каква подготвеност. Езикът на Инна Пелева е онзи рядък език на учен и интелектуалец, който сам по себе си те увлича и завладява. Затова, и заради всичко останало, пиша за тази книга тук.

Ето и краткото интервю с проф. Инна Пелева за книгата ѝ.

Да се заеме с подобен род изследване върху Георги Марков е предизвикателство за литературния историк и академичен учен. Но имахте ли личен подтик да го направите?

Писането за Марков наистина се оказа нещо твърде лично. И защото в някакъв смисъл е уреждане на отношенията ми със социалистическото „преди“. И защото – на тази ми възраст, в сегашно време – сработи като важна за мене проверка: колко честност мога да издържа, докъде ми стига куражът да казвам това, което мисля. Доколко съм способна да разпознавам собствените си предубеждения и поне опитвам ли се да ги отмествам от картината на света, която правя чрез текстовете си…

При цялата сложност на обекта на изследване, както и на цялото не само литературно поле, има видимо разграничение между „образа“ на Г. Марков преди бягството му от България и след това, както и този до 1989 г. Вие, като изследовател, как се „справихте“ и „справихте“ ли се изобщо с тази двойственост, която бележи и личността Марков?

Всъщност не съм се стремила „да махна“ тази двойственост, да я превърна в друго. Пробвала съм да покажа именно това – как не може (и няма защо) Георги Марков да бъде свеждан до някое от лицата си, до един единствен профил.

Книгата ви за Георги Марков, поне според мен, излиза извън познатите и утвърдени до момента подходи към личността и образа му в българското социално и литературно пространство. Те, все пак, макар и с някои уговорки, „вземат страна“, ясни са в оценката си. Вие обаче докрая оставате в полето на проблематизирането на всяка теза, работите непрекъснато със „за“ и „против“?

Ние винаги искаме ясен отговор на въпросите, които задаваме; фундаментална потребност на вида ни е „да има“ твърда граница между добро и зло, безспорна разлика между свестния и мерзавеца. Надявам се, че книгата за Марков ще напомни на читателя си (след перипетии на ума и чувствата) нещо, което непрекъснато забравяме – битието винаги съдържа и доза „нерешимост“; понякога не можем да сме сигурни „този“ от читавите ли е, или е от лошите. Понеже индивидът не е монолитна, постоянно равна на себе си природа, а е многосъставен, менлив и поради това убеглив за интерпретаторското съдене. Хайде, тоест, да позволим на Георги Марков да бъде сложен и вътрешно противоречив човек, а не лозунг.

Ще има критика, може би дори „обидени“, особено във връзка с онези части от книгата ви, които дискутират отношенията Георги Марков – интелектуалци и писатели от времето на социализма. Имате ли вече своите отговори?

Всеки има право на свой собствен разказ (свидетелски или позоваващ се на документи) за миналото и за тези, които са го живели. Някои ще се почувстват засегнати от книгата, защото ще се окаже, че тя лансира представи, твърде различни от техните собствени. Би било чудесно, ако засегнатите публикуват своите интерпретации, своите портрети на същите тези събития и личности, за които се говори в „Георги Марков. Снимки с познати“. Оттам насетне който иска да съпоставя и да мисли. И да избира към кой разказ ще се „присъедини“, кой „филм“ за предишното ще припознае като по-достоверен, повече „свой“.

Мислите ли, че е необходимо продължение на разговора за Георги Марков днес?

Да, смятам, че за обществото ни би било полезно разговорът за Георги Марков да се чува в публичността, периодически да се подновява. Защото личната история на Марков винаги ще ни подканя да разсъждаваме върху важните неща: постижимостта и непостижимостта на свободата, отношенията власт – интелигенция, избора на всеки един от нас – с конюнктурата или против нея, тръгваш си оттук или оставаш, колко и какво си готов да платиш, за да успееш… Разбира се, трябва да говорим за Георги Марков и за да си напомняме постоянно, че имаше време – недалечно време при това, – в което заради казани думи убиваха. Съвсем наистина и буквално.

Какво бихте казали за книгата си и за самия Георги Марков на един млад читател, който не помни социализма, а и, да предположим, дори не е чувал името му?

Научи и помни историята на Георги Марков! – това бих казала на младия сънародник, който още не знае, че е имало такъв човек, такъв български писател. И се опитай да разбереш (бих добавила) драматичното, трагическото в тази история. В нея чакат особени поуки, приеми предизвикателството – поискай да ги разчетеш!