Интертекстуални изкушения
Ако през 90-те феминизмът, наред с деконструкцията и психоанализата, беше една от най-популярните теории и изкушаваше много изследователи и изследователки на литературата, през новия век славата му като че ли позалезе. И ако по отношение на българската литература все още се срещат запалени тълкуватели, които четат през тези призми, и най-вече през феминистичната, не беше точно така по посока на западноевропейските текстове. Затова и книгата на Ралица Люцканова-Костова „Жени и чудовища. Новата женска готика. Анджела Картър и Карсън Маккълърс“ е като че ли едно завръщане към феминистко четене на емблематични за женското писане западни авторки, при това от модерен ъгъл и с приложени най-нови теории.
Но книгата на Ралица Люцканова-Костова не е само добър пример за феминистко изследване, тя е много повече от това, защото е ценно въведение в творчеството на две слабо познати, макар и все пак превеждани на български, важни за историята на ХХ в. писателки. Едната, Карсън Маккълърс, е ключово име за американската южняшка литература, най-често вписвана в традицията на Фокнър, а другата – Анджела Картър, е сочена като една от знаковите постмодерни писателки в новото английско писане. Анализите, които Люцканова-Костова прави, ще помогнат на много читатели по-добре да се ориентират защо това е така, както и ще ги потопят в проблематиката и писането на тези авторки, ще ги вдъхновят и, надяваме се, ще ги накарат да посегнат към книгите им.
В своите уводни думи Ралица Люцканова-Костова споменава Тони Морисън и това име се оказва някак свързващо избраните писателки през феминисткия ангажимент, вкуса към различието, желанието да се огласяват онеправданите (максимално широко разбрано), майсторското сдвояване на фантазно и реално, превъплъщенията на женското тяло, вкуса към ирационалното, чудовищното... Всъщност в книгата си изследователката откроява всички тези теми през защитената от нея принадлежност на Маккълърс и Картър към новата женска готика, взирайки се най-вече в метаморфозите на пространството и тялото в текстовете, и с вяра в интертекстуалните прочити, които правят от фикциите огледални двойници.
Амелия Личева