Предговор

Сборникът „Славейковото общество. Изследвания и материали“ представлява обобщение на няколкогодишните усилия на изследователите, заинтересувани да популяризират делото на големия възрожденски интелектуалец Петко Славейков и на неговите синове Пенчо Славейков, Иван Славейков (кмет на София, 1885-1886, и министър на народното просвещение, 1901), Христо Славейков (председател на Народното събрание, 1908-1910, и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов, 1910-1911) и Рачо Славейков (журналист и военен историк). Всяка година по време на т. нар. Славейкови празници в град Трявна се провежда национална научна конференция. От 2009 година конференциите не се организират най-общо около творчеството на бащата и най-прочутия му син – Петко и Пенчо Славейкови, а имат различен фокус и разчитат на сътрудничество от различни академични институции. Темите на конференциите се формулират след консултации с различни специалисти по българска литературна история. В конференциите са участвали представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по литература към БАН, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Националния литературен музей и Нов български университет.

Поводът да бъде подготвено настоящото луксозно издание са три юбилея – 200 години от построяването на прочутата Тревненска часовникова кула, единствената днес на територията на България с действащ механизъм с махало на Фуко, 50 години от създаването на Музея на Трявна и 10 години от създаването на Националния конкурс „Славейкова награда“. Конкурсът „Славейкова награда“ от самото си създаване през 2004 г. има гордостта да е част от Националния културен календар на Министерство на културата, а Музеят на Трявна посреща юбилеите си с обновени експозиции и в Старото школо, и в Музея „Славейкова къща“, за което има спечелени проекти.

Самите национални конференции, академични по статут, са важна част от съхраняването на паметта за творците, обществениците и държавниците от Славейковия род. В тях досега са участвали акад. Иван Радев, проф. Радослав Радев, проф. Антония Велкова-Гайдаржиева и проф. Николай Димитров от Великотърновския университет, проф. Цветан Ракьовски и доц. Десислава Лилова от Югозападния университет в Благоевград, проф. Михаил Неделчев от Нов български университет, проф. Милена Кирова, проф. Валери Стефанов, доц. Орлин Спасов, доц. Здравка Константинова и доц. Андреана Ефтимова от Софийския университет, доц. Елена Гетова и доц. Мая Горчева от Пловдивския университет, представители на музеите в Трявна, Велико Търново и София, на библиотеките във Велико Търново и Варна. Тези материали открояват желанието за излизане от приетите перспективи към наследството на двамата писатели. В структурата на сборника се вижда стремеж към нарушаване на монументално-историческия подход. Статиите са разнообразни. Има афинитет към методологии, досега малко прилагани спрямо авторите (нов историзъм, културни изследвания, феминизъм). Налице е внимание към подминавани контексти, каквито са медийният и педагогическият. Откроява се интерес към провокиране на диалог между текстовете на Петко и Пенчо Славейкови и други изкуства.

Сборникът съдържа освен научни изследвания от конференциите, също и архивни материали и документи, които виждат бял свят за първи път. Сред тях са експонираните илюстрации към две неосъществени в пълнота издания на прочутите книги на Пенчо Славейков „Сън за щастие“ и „На Острова на блажените“, дело на двама от най-именитите български художници от началото и самия край на ХХ век.

На сборника трябва да се гледа като на начало. Начало на една поредица, която ще съдържа архивни материали и нови изследвания, свързани с културните залежи на Трявна. И начало на бъдещото реално Славейково общество като вече неотложно необходима институция, която да обединява изследователите на творчеството на големите автори от рода Славейкови.

Йордан Ефтимов