Предговор

Рецептата е само една – да забъркваш старателно съставките.

Хенри Джеймс

През 1857 година Джон Ръскин написва книжка, озаглавена "Елементи на рисуването". Тя е педантичен наръчник, замислен да осветли критически творчеството и да помогне както на художника, така и на ценителя – обикновения любител на изкуството. Ръскин насърчава читателите да се вгледат в природата – да вземат, да речем, едно листо, и да го очертаят с молив. Авторът прилага и собствени рисунки на листо. След това преминава към творба на Тинторето и насочва погледа ни към движенията на четката, към начина, по който художникът рисува ръцете, и към вниманието, отделено на сенките. Стъпка по стъпка Ръскин превежда читателя през творческия процес. Ръскин дължи авторитета си не на майсторски рисунък – макар и завършен творец, той не е даровит художник – а на точното си око и на способността си да предаде с думи идеите си.

Изненадващо малко са книгите за белетристиката, написани по подобен начин. Публикуваната през 1927 година "Аспекти на романа" на Е. М. Форстър с основание е станала задължително четиво, но днес вече изглежда пълна с неточности. Възхищавам се от трите книги, които Милан Кундера посвещава на изкуство на прозата, ала той е по-скоро писател и есеист, отколкото действащ критик; тук-там из книгите му ни се приисква да е по-стриктен с текстовете.

Любимите ми критици от двадесети век са руският формалист Виктор Шкловски и френският формалист и структуралист Ролан Барт. И двамата са велики критици, понеже, въпреки че са формалисти, мислят като творци – придържат се към стила, думите, формата, метафорите и образността. Ала Барт и Шкловски разсъждават като писатели, чужди на творческия инстинкт, и, подобно на крадливи банкери, са принудени отново и отново да посягат на това, което ги храни – литературния стил. Навярно заради това отчуждение и заради тази агресивна страст те стигат до обобщения за романа, които ми изглеждат интересни, ала едностранчиви, и моята книга влиза в сдържан спор с тях.

И двамата са специалисти, които в крайна сметка пишат за други специалисти. Специално Барт не очаква да го чете и разбира обикновеният читател (дори ако той проявява интерес към необикновеното...).

В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря практически – или другояче казано, да задава въпроси от гледна точка на критиката и да им отговаря от писателска гледна точка.

По-широката теза, която застъпвам тук, е, че прозата е едновременно фикция и правдоподобие и че тези две възможности не се изключват взаимно. Опитал съм се да опиша най-подробно фикционалността – и механизмите ѝ, – за да я обвържа отново с действителния свят, както Ръскин е искал да свърже творбите на Тинторето с начина, по който виждаме едно листо. В резултат главите в книгата преливат една в друга, защото са мотивирани от еднаква естетика – когато говоря за свободен индиректен стил, всъщност разсъждавам за гледната точка; когато обсъждам гледната точка, всъщност става дума и за възприемането на детайлите, когато говоря за детайлите, всъщност имам предвид героите; а когато пиша за героите, всъщност става дума за реалното, което е в основата на всичките ми търсения.

Джеймс Уд