Из Уводни думи

Темата за възникването на света, за Сътворението на земята и човека, за тяхната съдба през хилядолетията и за това дали ще има край и кога ще настъпи той, са вечни теми, които никога не са преставали да вълнуват човечеството. Как е направена земята и какво е човекът – развила се вследствие на трудовите си навици маймуна, пришълец от друга планета или същество, създадено от висша сила, съчетание от дух и материя? Хората продължават да си задават тези въпроси и да търсят отговорите им, без да се задоволяват с немалкото вече научни теории, които им се втълпяват още от ученическата скамейка. През определени години особено актуален става проблемът за края на света.

И днес, ако разгърнем кой да е вестник, можем да научим нови данни за това кога ще дойде свършекът на света и какви апокалиптични събития ще го съпровождат. Напоследък все по-често ми се мярка датата 21 декември 2012 г. Значи и тази тема не е забравена. И как би могла да бъде забравена? Каквото и да ни говори науката, както и да ни обяснява събитията около възникването и развитието на вселената, както и за това кога би могъл да настъпи краят й, все нещо не достига. Липсва щипка романтика, липсва малко мистика, липсва и най-важното – надеждата, че онова, което правим през целия си жизнен път, има смисъл и не свършва окончателно и безвъзвратно с физическата ни смърт.

Човекът и неговото мислене не са се променили чак толкова много за хиляда – две хиляди години. Може дори да се каже, че почти не се е променил. Нашите прадеди от ранния период на приемането на християнството също са се вълнували от въпросите за това как и защо е бил създаден светът, защо е такава човешката орис, та смъртта присъства в нея като постоянна сянка, кога ще настъпи краят на земята, предизвикан от Божия гняв. Някои от тях не са се страхували да търсят отговорите им в „забранените”, обявени от официалната църква за вредни книги, в тайните писания, недостъпни за простосмъртните. Ако пък в преведените и съставени по-рано съчинения не са намирали удовлетворителни отговори, сами са съставяли свои теории, които да обясняват Сътворението и последиците от него.

За старобългарските писатели, както и за много от религиозните философи в другите култури, темата за създаването на света е пряко свързана с двойствения му характер и с двойствения характер на всички неща в живота, с вечната борба между доброто и злото, която се води не само между небесните и подземните войнства, не само между хората, но и вътре у всеки човек, създаден така, че и двете начала да се преплитат в същността му и да влизат в противоречие ежедневно. Как тогава да повярваш, че маймуната е нашият праотец, когато у нея няма подобни колебания и тя не си задава никога въпроси от рода на: Добре ли постъпих или зле? Това морално ли е или не? Кой е моят създател и какво му дължа?

Боряна Христова