Сборникът събира текстове, посветени на творчеството и личността на Федя Филкова (1950–2020) – от проблемно-обзорни статии за поезията и прозата ѝ, през отзиви и рецензии за нейни книги, до прощални думи, написани във времето след кончината на поетесата. Специални акценти представляват няколко разговори и интервюта с Федя Филкова и разделът „Критически архив“, съдържащ почти всичко от публичните реакции за поезията ѝ до 1989 г. Тази книга е първи опит да бъде оцелостен образът на поетесата – начало за преоткриване на едно от най-значимите съвременни лирически присъствия, определящо за българската поезия, писана от жени след 70-те години на ХХ век.