Модерната вещица   Култура - Брой 43 (2749), 20 декември 2013

  Невъзможно изглежда да стопанисваш най-големия дом на книгата, да се грижиш за много читатели и в същото време да не посегнеш към жанра, който най-силно привлича техния интерес. Това е третият опит на Боряна Христова в белетристиката и първият, който недвусмислено представлява роман. Четиридесет и четиригодишната Лора – интелигентна и енергична жена, открива своя Агенция за разследване на любовните връзки. Липсва само обичайното кафе с понички, за да си помислим, че започва женска версия на класическия детективски роман. Впрочем и те са тук, но детективският елемент, осмислен от самата героиня в пародиен план, е само един между всички пластове, в които се разгъва сюжетът. Четири случая са четирите опорни точки на фабулата, а край тях се натрупва групичка от герои, които оформят модела на битието, типично за съвременната градска жена. Главната героиня често се събира с приятелки, обсъжда техните, главно любовни, проблеми, старае се да прави емоционално неангажиран секс и да бъде независима в отношенията с мъже. Ако всичко дотук ви е напомнило за един популярен сериал, Сексът и градът, вече сте доловили най-типичното в този роман. Сериалът обаче е сниман по една не по-малко известна книга със същото заглавие от Кендис Бушнел. Тя пък, от своя страна, е сред най-характерните и успешни прояви на един тип литература, който взриви читателския интерес около средата на 90-те години и продължава да се радва на голяма популярност до днес. Става въпрос за така наречената чик лит (chick lit; chick е американски жаргон за млада жена, нещо като нашето “маце”). Сред най-добрите постижения на жанра (освен Сексът и градът) са Дневникът на Бриджит Джоунс и Дяволът носи Прада. Ще припомня някои от специфичните особености на чик лит повествованието, за да направим по-лесно сравнение. Главните героини в тези романи винаги са жени в градска среда, заобиколени от приятелки и преживяващи (със или без успех) сексуални връзки; перипетиите на действието могат да имат романтичен, но не по-рядко – професионален, семеен или душевен характер; във фокуса на преживяването попада проблемът да бъдеш жена в нашия свят – с всички онези колебания, фрустрации и комплекси, към които традиционният („мъжки”) разказ обикновено е нечувствителен. Героините се отнасят към себе си с чувство за хумор, нерядко – с ирония, и откровено споделят трудностите на своето битие, като по принцип отказват да се задълбочават във философската страна на проблемите. Жанрът нерядко се определя като постфеминистичен, защото преодолява клишираните представи за жената като жертва на своя (патриархален) свят и я описва като амбициозна, общителна и активна. В лошия случай сюжетът може да се фиксира върху удоволствията на консумативната страст (секс или шопинг); в добрия – повествованието рисува актуални портрети на градски жени (и на градското общество) от началото на XXI век.
Романът на Боряна Христова определено принадлежи към втория вид. Детективската линия е съчетана с герои и събития, които отвеждат пряко към актуалното в българската (включително политическа) действителност; градовете (София, Париж, Самоков от началото на XVIII век) са много повече от места, в които се случва действието; в някои от героите улавяме познати лица. Бихме могли да говорим за български принос към чик лит романа. Това е най-напред възрастта на героинята, т.е. изместването й в по-горна възрастова категория активни жени (стандартната чик лит героиня е между двадесет и пет и тридесетгодишна), но най-вече идеята за „женска връзка” и „женско знание”, което се развива и предава през вековете, между множество поколения „вещи” жени (вещици). Непременно трябва да спомена и храната, която заема близо половината от романа – без нея не биха се случили много от събитията в сюжета; тя не е битова подробност, а важна част от живота – като тялото и дома, с които е свързано битието –  на всяка жена. Впрочем и тук става въпрос за типично чик лит явление; последният голям успех на този вид литература е романът Spooning, който въдворява действието, героините и техните отношения в един готварски клуб. При нашата авторка обаче храната, както тъмното знание и сенчестата пътека, са помислени не само в сюжетен, но и в символичен план. Без да се стреми към сложни отговори на сложни въпроси, романът на Боряна Христова е леко, увлекателно и забавно четиво. Дори си представям как героинята Лора, с кафе и парче торта пред себе си, стои на топло вкъщи по празниците (а тя много обича да бъде сама) и се забавлява, четейки за себе си.