В книгата срещаме словесни и визуални образи, създадени от френски посланици, книжовници и хора на изкуството (ХVІ-ХVІІІ в.), извървели реални и въображаеми пътища към европейския югоизток и престолнината на султана. Общуванията между християни и мюсюлмани, виждани като сблъсък между Доброто и Злото, еволюират във времето и формират своеобразни стереотипи, които са живи и днес. Страхът на западния човек от света на “другия” постепенно отстъпва място на просвещенската интерпретация за човешката природа и прогрес създавайки нови ментални граници между модерната европейска цивилизация и варварство.
Като приложение са поместени откъси от непревеждани на български текстове, които документират процеса на френско-османските културни общувания.