Ходене по буквите

Никога не съм смятал, че по отношението на литературата и, в частност, на книгоиздаването ще изпитам същата вина, която изпитват жертвите на изнасилване пред своите издеватели. Всъщност, далеч не само аз изпитвам вина, че съм родом от цивилизацията на хартията, както я назовава Бенбасат. Днес сме свидетели на яростно раздуване на понятието за книга – и метафорите, утвърждавани като „наука”, са не само знак за морална безотговорност, но и за непознаване на веригата автор-ръкопис-издателство-печатница-книга-книготърговец-потребител. Днес сме свидетели и на яростно омаловажаване на понятието за литература, чийто обхват бива скептично свит едва ли не до римушки. Или до магията на гигантските жълти тиражи. И всичко това – в нелеп опит да бъдем съвременни. Затова и науката за книгоиздаването не само у нас все по-често става жертва на претенциите си да развява знамето на дигиталния прогрес или на страховете от него. Струва ми се, че вече са застрашени устоите на занаята ни на хора, пишещи и издаващи с любов чужди и свои книги. Занаята ни на читатели. „Бъдещето не съществува”, сподели неотдавна в София Зигмунт Бауман, а какво да правим ние, изнасилвани от претенциите на теоретици и амбициозни младежи, които вече знаят какво, видите ли, ще е бъдещето на книгата... А още има хора, които живеят от книга в книга, от книга до книга. Живеят сега. „Алиса в дигиталния свят” е противоотрова за всички, които биваме обвинявани в изостаналост от модните тенденции. Аз, разбира се, трудно мога да бъда тъй търпелив и кротък като проф. Алберт Бенбасат в студията му „Книгоиздаване ХХIвек – утопии и реалности”. Тук неговият опит на дългогодишен мислещ издател му помага трезво да изобличи редица преувеличения, обикновени изсилвания и направо глупости, с които ни инфектира апокалиптичната истерика на нашето време. Популярно, но не и опростителски, в завладяваща изповед ученият ни „скача” с реалността. Всъщност, разказва ни как скоростта на дигиталния свят неумолимо разрушава професионализма на писателя и издателя, ако се огранича само с тези две фигури. Показва как биват зачерквани авторитетите. За мен проблемът обаче е не в данайските дарове на виртуалността, довели до изчезването на черновата и авторедактирането, довели до появата на самопубликуването... По-важно е дали книгоиздателската наука гледа отвисоко на всичко това, забавлявайки се с насищането на книгоиздателското пространство с проблеми, познати ни от често цитираните от Бенбасат антиутописти Оруел и Хъксли. Или графоманията вече е навсякъде... Никой не е срещу новите технологии, напротив. Предизвикателството е да осмислим дигиталната либерализация на книгоиздаването и неговите пазарни паники, да осмислим самите себе си като автори и издатели, защото „носителите на новия дигитален морал са хора с променена психика, с различни от предходните представи за права и задължения, за законно и незаконно, дори понякога и за добро и зло”.