Подобно намерение е колкото очевидно и логично, толкова и трудно за реализиране. Надявам се, че поне частично то е осъществено. По замисъл, а и на практика в тази посока работеха и няколкото семинара, на които специално поканени гости от чужбина представяха свои авторски и колективни изследвания, които предлагат приложима и у нас методология, интересни аналогични явления, а също и външна гледна точка към процесите в българското общество и българската култура. Особено полезна за социолозите бе интензивната ми съвместна работа с колектива на Антони Манстед (Кардиф), полезни бяха и дискусиите с Мари Врина (Париж), Раймонд Детрез (Гент), Христос Хаджийосиф (Крит), Бюшра Ерсанлъ (Истанбул), Шломо Задн (Тел Авив).
Работата по проекта протече по няколко линии, в няколко изследователски групи. Резултатите бяха редовно публикувани на сайта на проекта (balkansbg.eu), там могат да се намерят и презентациите на гостите на семинара. Окончателните резултати са представени в настоящия сборник.
Изследванията са групирани в няколко рубрики. Началните две статии се опитват да представят проблема в теоретичен план. Статиите, събрани в първата рубрика- Исторически корени – въвежда в процесите през ХIХ в. Съвременни измерения обединява представянето на резултатите от социологическото изследване с наблюдения върху учебниците по история от целия ХХ в. и върху българските филми с историческа тематика. Рубриката Места на паметта събира разгърнатите варианти на някои от докладите, изнесени на международната конференция „Места на паметта. Емоции и страсти” (София, 3-4 ноември 2011), организирана в рамките на проекта. На уебсайта на проекта могат да се видят презентациите по същите теми и включените в тях изображения.
Дълбокото убеждение на участниците в проекта е, че проблемите на българската национална идентичност трябва да се разглеждат в техния балкански и европейски контекст. Затова в сборника е обособена специална рубрика с подобно заглавие, която събира наблюдения върху различни аспекти от тази проблематика. От една страна български учени изследват различни процеси в други балкански страни (Сърбия и Косово), а българисти от чужбина се насочват към проблеми, свързани с националната идентичност в българската култура. Проектът последователно се стреми да търси аналогични явления в чуждите култури и да се запознае с методите, с които те са изследвани. Тази цел бе последователно преследвана в работата на семинарите, тя присъства и в статиите на специално поканените в сборника чужди учени.
Специален акцент в сборника представляват две разгърнати студии на гръцки изследователи, посветени на процеси в гръцката култура, които имат пряко отношение към образа на българите в нея или предлагат материал за сравнения и за разглеждане на българската проблематика в по-широк контекст.
Проектът „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения” не възникна на голо място, той следва няколко подобни начинания. От години ядрото от изследователите, включени в проекта, работят по сходна проблематика, проведени са няколко социологически изследвания, публикувани са наблюденията на историци и литератори. Освен всичко друго, проектът си постави за цел да привлече към своята проблематика нови изследователи, да провокира интереса на учени в началото на тяхната кариера, а и да им помогне да навлязат в проблематиката и да се запознаят със свързания с нея изследователски инструментариум.
Проектът успешно се интегрира с други по-ранни проекти, на първо място с „Балканските идентичности в българската култура от модерната епоха”, с който сподели общ сайт (balkansbg.eu). Сайтът представлява обновена и допълнена версия на предишен сайт, на него могат да се прочетат повече от 40 статии от български и чужди учени, да се намери библиография, анкета по въпросите на идентичността, полезни линкове и пр.
Проектът „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения” бе подкрепен от Фонд Научни изследвания при МОНМ (2009-2012), което даде възможност да се реализират много от идеите учени от трите института към Българската академия на науките и на другите участници в семинарите, конференцията и сборника.

От съставителя