Сборникът представлява цялостен и многостранен колективен критически прочит на „Стихове“ – втората книга на Константин Павлов (1933-2008). След сборника „Константин Павлов в българската литература и култура“ (2009), сега акцентите са поставени върху сюжетите около публикуването и критическата рецепция на „Стихове“, върху близкото четене на отделни стихотворения, върху спецификите на лирическите текстове и приносите им за промяната на поетическия език, върху интертекстуалните мрежи, които книгата изплита. В два специални дяла са публикувани архивни документи, осветляващи сложните отношения между цензурата и ръкописния вариант на книгата, между институциите и автора.