МЕРКУЦИО
Разбрах — при теб била е през нощта
Кралица Маб. Това е таз, която
бабува на останалите феи.
На ръст е като фигурката дребна,
изрязана в ахатовия пръстен
на някой член на общински съвет;
понесена от впряг прашинки, тя
препуска всяка нощ по носовете
на хъркащите. Нейната каляска
е лешник, издълбан от чичо Червей
и майстор Катеричко, открай време
доставчици придворни на коли
за феите; отгоре вместо сенник
тя има две крилца на водно конче,
за спици служат й крака на паяк,
а паяжинни нишки — за юзди;
хамутите й са от лунен блясък,
а пък камшикът й — от кост на бръмбар
с привързан звезден лъч; едно комарче
на капрата седи в ливрея сива,
по-дребничко от кръглите живинки,
които между пръстите се въдят
на мързеланите. Тъй всяка нощ
Кралица Маб препуска, без да спира,
през мозъци на влюбени — и те
сънуват нежности; по колена
на царедворци — и насън те виждат
отличия; по пръсти на юристи —
и те броят в съня си хонорари;
по устни на моми — и те бълнуват
целувки цяла нощ (и туй не стига,
но пришки им издува Маб, задето
са лакоми за сладки); някой път
Кралицата препусва по носа
на дърт сановник и на него в миг
му се присънва подкупче богато;
след туй с опашка на прасе-сукалче
носа на пастора погъделичква
и нему се привиждат нови служби;
а други път по гърлото минава
на спящ войник и той сънува в миг
велико колене на враговете,
засади, пробиви, испански шпаги,
наздравици направо от ведрото,
бой барабанен… и от него стреснат,
набързо изругава две молитви,
обръща се на другата страна
и пак захърква; Маб е таз, която
играе си да счепква конски гриви
и нощем прави възли във косите
на рошлите, та те да си докарват
нещастия, когато ги развържат;
и тя натиска в тъмното момите,
щом те заспят по гръб, и тъй ги учи
да носят онуй бреме, от което
се бременее; Маб е тази…

РОМЕО
Стига!
Меркуцио, говориш празни думи!

МЕРКУЦИО
А как да бъдат пълни те, когато
говоря ви за сънищата, тези
чада на празна леност, оплодена
от празната фантазия, която
е по състав от въздуха по-тънка,
а по менливост — по-непостоянна
от този вятър, който преди малко
е милвал хладно-мраморната гръд
на Севера, но охладял към нея,
с презрение в миг казва: „Фу!“ и хуква
към тънещия в росна нега Юг!

Шекспир, Ромео и Жулиета, (1, 4). Прев. В. Петров